Изровени незнайно защо възкръснаха спомени...
Болеше от тази любов затова я зарових
в най-потайния кът на сърцето си..
Но то още бие макар в луда аритмия
и още помни онези камбанени ритми
които отекваха в него
когато те чаках,когато те молех
когато коленичех от любов и безволие...
Сега съм сама със спомена
за влюбената жена...
Не те коря и на себе си съм простила
Но защо ли тъга в очите ми се е свила
и ме кара да плача?
А може би само е влага от здрача...